Днес останах сама в офиса. Тракам си нещо съсредоточено и по едно време влизат две нагласени мадами. „Добър ден, имаме запазен час!“ казва първата, а дружката й стои зад нея и държи някаква голяма чанта. Понеже работя с всякакви хора, ми мина през главата, че за тях „запазен час“ е равно на „среща“. Питам с кого са говорили – с шефа ми. За какво е „срещата“? Цитирам буквално „Болят ни бъбреците!“ Тук примигнах стреснато, защото работата ми е свързана със земеделието, а не с медицината. „Кого по-точно го болят бъбреците?“ Марси. С подозрение ги гледах и двете, тишината – с нож да я режеш. И изведнъж се чува жално мяукане, а от торбата наднича пухкава бяла персийка.
Та така, де… и баничарница сме били, и кебапчийница, и кафене… ветеринарен кабинет обаче е новост. В случая клиентите не бяха клиенти, а просто объркани блондинки, ама им е простено – котето беше разкошно (дано са му излекували бъбреците!)
Чили и ягодов сироп 