ПДО – Първо Детско Отделение или По-Добре не Оставайте

Ако смятате, че вашата Нова Година е била тъпа, скучна или не толкова запомняща се, помислете за тези, които са я посрещнали в болница. За огромно мое съжаление, аз и синът ми бяхме сред тези нещастници.

Действието се развива в Русе. Всичко започна с едно безконечно обикаляне на 30/12 из Мобилмед, Спешното и Първо детско отделение – комбинацията от висока температура и неспирна кашлица, която се влошаваше, накара педиатърката да се усъмни в пневмония. Идеята беше да се направи рентгенова снимка и да се прецени какво да лекуваме. Да, но това се случва по празниците и отвсякъде ни връщат, защото работещ рентген НЯМА. (кажете го това на катастрофирал кървящ човек, що да не почака ден-два…) Добре, не сме катастрофирали, ще отидем на 31/12, когато може да направим снимката. Това обаче няма как да стане, без да хоспитализират детето. Следите ли ми мисълта? Приемат те в болницата, за да ти направят снимка, а тя докато е готова, те лекуват. От какво? Не ти се казва, документи не виждаш, разписваш се под Правилника на отделението и това е.

Приела съдбата, че заради благото на детето ще поостанем с него няколко дни, се настанявам в отредената за нас стая и тук вече следва шок в картини.

WP_20160101_011

Запознайте се с Терликът. Посрещна ни в „почистената стая“ и до последно ни прави компания в клетото пребиваване. По вида му съдя, че е преживял рухването на Световния Търговски Център, а може и Студената война. Сигурна съм, че временният обитател на стая 14 ще го намери на пост под леглото в първоначалните му координати. Защо е оцелял? Много просто – под леглата не се чисти.

WP_20151231_012

А това е мухъл – натурален, не толкова пресен. Какво по-нормално допълнение към интериора на стая с дете, което лекуват от пневмония. Мивката някога е имала страничен плот. Дали е рухнал спонтанно или са го разкарали насилствено, никой не знае. Тя, мивката, не се почиства никога и за нищо на света. Освен това е предизвикателство за употреба, защото сифонът се измъква и ако случайно миеш задните части на наследника, биваш неприятно изненадан не в гръб, а в крака. Стаята се превръща в своеобразен водоем и трябва да тичаш с мокро бебе в търсене на санитарка. Не е приятно, гарантирам. Апропо, същата тази стирка, с която се мие водоемът, се ползва за почистване на повръщано (не питайте как знам). Искрено се надявам поне дезинфектантът да е силен.

WP_20160104_005 WP_20151231_007

За чаршафите не съм очаквала изненади. Само ме предупредиха, че ги сменят веднъж седмично, но, слава на Бога, не дочаках. Е, матракът явно е преживял известна доза насилие, но мизерните чаршафи поне успяваха да скрият това. Тоалетната очевидно е ремонтирана скоро. Това обаче не пречи на пациентите да се държат така, сякаш са в гората или в полеви условия. От 9 до 22 ч гледката и миризмата се влошават, въпреки подписа на дежурния персонал, че са инспектирали обекта. Снимка няма да добавям, за да не отвратя съвсем драгия читател.

WP_20160104_024

Встрани от темата за материалната база, никой не се съобразява с измисления правилник, на който чинно се подписва всеки новопостъпил. В часовете за сън обикновено в коридора се крещи (я сестра, я санитарка), обсъждат се рецепти, сериали, колежки… Ако имаш късмет, не ти сменят коша за боклук в 23 ч вечерта. Всичко се прави шумно, с досада, с изражение „аз тук за 300 лева няма да се съобразявам, да не си на хотел“. Интересно е отношението към вечния ромски контингент. От съседната стая се чува весел смях, децата скачат по леглата, а 2 жени си поделят едно легло и се опитват да надвикат ориенталските ритми, идващи от телефона на шкафчето. На молбата ми да са по-тихи, ме овикват, сякаш съм им влязла в къщата и съм им набила кучето. Сутринта помолих сестрата да вземе отношение, понеже така и така нарушават ПРАВИЛНИКА и са по няколко в стая, поне шума да уредим, нали… „Тук не е място за превъзпитаване.“ От това следва приятелски да ви посъветвам, ако имате неблагоразумието да се озовете там: ЗА БОГА, БРАТЯ, НЕ ПОДПИСВАЙТЕ!

Правилникът

Междувременно лечението на детето ми тече с пълна сила с антибиотик и урбазон. От какво го лекуваме? Сестрата казва да питам лекаря, лекарят казва че трябва да види документите, след няколко часа ми се съобщава диагнозата „бронхиолит“. На визитацията на втория ден разбирам, че не било „бронхиолит“, а „пневмония“ (то не било компоти, а компютри..) и трябва да поостанем минимум 5 дни, колкото е клиничната пътека. Примирила съм се, само броя часовете и се моля да не пипне някоя друга болест, докато сме там, защото деца с диария и повръщане има колкото искаш и в комбинация с хигиената усещам, че сме следващите. На петия ден по време на визитацията ми бе съобщено, че детето е добре и съвсем наивно се обнадеждих, че ще ни изпишат. Ооо, нее, има клинична пътека, къде съм хукнала! Добре, детето е здраво, хайде да не го заразяваме със стомашно-чревна инфекция, а? Не може, такива са правилата! Ами ако искам да тръгна преди да е изтекла клиничната пътека? По 100 лв на ден за престоя. Ти да видиш! За мухъл, крясъци, мизерия и разпад отвсякъде… След 46 телефонни разговора с лекари и приятели се примирявам за пореден път, заради детето. Още 24 часа и се махаме от тази клоака.

Ден шести. Клиничната пътека е изтекла, детето е здраво, по всичко личи, че ще си ходим. Но НЕ. Къде съм хукнала? Какви изобщо въжделения имам аз? С усмивка ми се казва, че микробиологията на гърления секрет е излязла (взеха го при постъпването) и са изолирали „много неприятна бактерия“, която трябва да бъде третирана с друг антибиотик. Бактерията е „протеус“, антибиотикът: Амикацин. Мигам и гледам тъпо, защото нали досега го лекуваха – два пъти на ден инжекции с Цефтриаксон и урбазон?!? „Още няколко дни да остане, ще удължим клиничната пътека…“ Тук не издържах на поредния абсурд и помолих да ми дадат документ, където да декларирам отказа си от по-нататъшно лечение. Споглеждане, връчване на документа, изписване на рецепта за антибиотик на инжекции. И понеже не съм упорито магаре, а майка, и не смятам, че съм компетентна по медицинските въпроси, отидох в частна лаборатория веднага след излизането ни от болницата, за да видим има ли я въпросната бактерия, ще се налага ли прием на антибиотик, какво следва и т.н. Ето какво излезе 3 дни по-късно: Не се изолира патогенна неспецифична микрофлора. А, моля? Сигурни ли сте? Ама как? Ми така, няма нищо в секрета. Снимка за доказателство:

WP_20160108_001

И за да не ни е скучно сивото ежедневие, все пак си донесохме вируса с повръщането и разстройството в къщи. По принцип на ден втори, когато детето ти лежи с висока температура, повръща и се оаква до петите, всеки нормален родител разбира, че има опасност от обезводняване и е редно да потърси лекарска помощ. Де факто, след като веднъж си бил там, предпочиташ със зъби и нокти да вкараш в малкото телце вода и да не стъпваш в болницата. Да е жива и здрава педиатърката, която ме посъветва да му дам банка глюкоза на малки глътки за 24 часа. Размина ни се нов престой в детско отделение, но не и поредният кичур бели коси.

За финал искам да се обърна към персонала на Първо детско отделение в Русе със следното: Не знам за какви пари работите, не ме интересува, но условията ви са БЕЗОБРАЗНИ и е редно да докладвате това! Лекувате деца, не плъхове. Има Министерство, има медии, има ХИЛЯДИ начини публично да апелирате за ремонт и поддръжка. Престоят там е руска рулетка – не знаеш с какви „екстри“ ще излезеш, да не говорим че вие сте съучастници с липса на отношение към ужасната мизерия, която цари. И не на последно място – говорете и обяснявайте на майките всичко, което правите с децата им, за да не се налага да ровчим като кокошки из интернет и да търсим ваши колеги, докато вие си дремете в стаята и чакате да ви свърши смяната, че да изкарате някой лев на частно. Ако нищо от това не може да бъде изпълнено, пък хванете се, направете частна клиника, скубете ги родителите на тия ми ти въшльовци, ама предложете условия, за да има основание за заплащане. Изкарвайте пари, харчете си ги и бъдете здрави, за да не попадате в болница, щото знаете какво е…

Posted in Life as it is.. | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 2 коментара

10 признака, че сте майка

  1. Храните се с каквото има, обикновено остатъци от пюрета и каши. Задължително бързо, на крак, скришом от току-що нахраненото дете.
  2. Умеете да простирате, докато държите ревящото бебе с едната ръка, а щипките сте захапали с уста. Пеенето на детски песнички е допълнителна опция.
  3. Можете да изчистите къщата за рекордно време, ако наследникът спи. Никой не забелязва, че сте чистили, защото след час просто не си личи.
  4. Докато се къпете, пеете с всичка сила, за да надвикате плача от другата стая.
  5. Говорите основно с други майки. Темите са „Спи ли?“,  „Има ли зъби?“, „Яде ли?“ На първата тема се обръща най-сериозно внимание. Давате всичко, което обещава кротък и продължителен сън. Обикновено не действа.
  6. Често си говорите и сама.
  7. Радвате се когато детето използва гърнето по предназначение. Не и когато го обърне в средата на стаята.
  8. Давате му различни хранителни комбинации от сирене, хляб, домати, краставици, чушки, диня и кашкавал, само и само да яде нещо. Защото всичко друго, но не и пюрето, е вкусно.
  9. Всичките ви дрехи са с петна от пюре, мляко или с неидентифициран произход. Не ви пука.
  10. Лягате си уморена, докато в главата ви звучат детски песнички на три езика. Припомняте си как е минал денят и въпреки всичко, сте убедена, че вашето дете е най-прекрасно на света.

И защо нещата не се получават 🙂

Posted in Life as it is.. | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

Къпането преди/след децата

Как се къпе жена без деца:

  • Прави си маска на косата с жълтък, свинска мас, зехтин, бадемово масло, кисело мляко, изпражнение от прилеп или каквото там докарва блясък и копринена мекота като в рекламите.
  • Гласи купчинка с чисти дрехи, като поне три пъти променя мнението си.
  • Влиза в банята и решава, че е добре да я напръска с препарат, докато е с маска на косата.
  • Повторно влиза в банята и хубаво измива плочките от препарата. Доволна е, че блестят!
  • Вече под душа измива косата два пъти с шампоан и си тананика. Обмисля къде да ходи уикенда.
  • Слага маска на косата, на лицето и търка петите.
  • Излиза от банята, обвита в пара и се намазва с благовонни масла.
  • Гледа се в огледалото от всички страни. Мръщи се на излишните килограми, но въпреки всичко одобрява видяното.
  • Облича се бавно и накрая пак се оглежда, този път доволно.
  • Влиза в банята за последна инспекция на плочките и за всеки случай отново ги изплаква.

Общо време за къпане: 1 час

Как се къпе майката:

  • Изчаква най-подходящия момент за къпане. Дебне детето в продължение на час-два, за да се зазяпа в анимация.
  • Излиза на пръсти от стаята и на прага банята чува писък. Връща се на бегом и след още час прави втори опит.
  • След като упражнението по излизане от стаята без писъци се осъществи успешно, влиза в банята, пуска душа и едновременно сапунисва коса и тяло.
  • Водата се спира периодично, за да се ослушва за плач.
  • Установява, че е измила косата си с душ-гела за тяло, но няма значение, важното е че е измита.
  • Няма време за маски и други екстри. Била е под вода и част от сапуна е измил тялото.
  • Забравила е хавлията. Всъщност, хавлия няма, защото е в коша за пране. Бърше се с кърпа с размерите на салфетка.
  • Минава на бегом и не поглежда в огледалото.
  • Вече полу-мокра установява, че чисти дрехи отдавна няма – всичко е оповръщано и за пране.
  • Избира най-малко изцапаните дрехи и ги облича със завидна скорост, защото детето вече пищи.
  • Косата не се суши, каквато форма заеме, такава ще е идните няколко дни.

Общо време за къпане: 10 минути

По действителен случай

Posted in Life as it is.. | Tagged , , , , , , , , , | Вашият коментар

Един есенен ден в родилното

Родилното отделение. Прием на непълнолетни ромки, които се превиват, реват, не искат да раждат, ама и не искат да си ходят. Свекървата на едната си диктува ЕГН-то, което започва с 83 и аз просто онемявам в лек шок. Нищо, де, чакам си за запис на тонове. Циркът продължава с линейка, возеща раждаща ромка, която се дере на умряло и си търси терлиците (очевидно изпаднали някъде в линейката). Мен вече са ме вкарали за запис, бебето си прави гимнастика и се дупи на акушерката, която същевременно крещи по телефона на сина си, че ТРЯБВА ДА СЕДНЕ И ДА СИ ПРОЧЕТЕ УРОКА ПО ГЕОГРАФИЯ, ИНАЧЕ НИКАКЪВ КОМПЮТЪР!!!


Лежа си, от време на време ме проверяват. Идва едната акушерка и ми казва, че изпратила мъжа ми да се разходи малко, че бил нервен. Да де, ама моят мъж по последни сведения го пратих на работа и отричам да имам мъж в чакалнята. Явно нямам вид на честен и почтен човек, та ми домъкнаха за ушите един уплашен пич, дето като ме видя даде назад и каза НЕ Е ТЯ! (много ясно)… тук вече последва лека паника и бе предприета акция по издирване на родилка. Докато не си тръгнах, нямаше развитие на ситуацията.


Само дано не е решила да ражда като котките под стълбите в кашонче… не че нещо, ама вече е студено.

Posted in Daily shit | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

Полезно – граждански брак в Русе

Ако четете този текст, значи и вие сте решили да сключвате граждански брак. Ако като мен мразите да ходите по административни задачи, тази информация може да ви е изключително полезна.

Необходими документи:

I. Община Русе – стая 122, за да ви дадат декларация (с двете лични карти!), която се попълва от младоженците и се носи след всички останали стъпки отново в стая 122.

II. Обреден дом – за запазване на час и дата на събитието. Там са много любезни и отговарят на всички въпроси.

III. Медицински свидетелства със заверка от:

1. Психодиспансер

2. Тубдиспансер

3. Кожна поликлиника

4. Заверка от личен лекар.

За да си спестите ходенето, а не като нас да се мотаете от единия край на града до другия, ето как става по-бързо:

1. Психодиспансер: задължително се минава първо от там. Защо? Такъв бил редът и никой не смее да спори. Купете си медицинско свидетелство за стъпване в брак от някоя книжарница – 4 екземпляра. Желателно е и да имате химикал, защото си попълвате сами данните, а на регистратурата не осигуряват нищо за писане. Тук пак двете лични карти трябва да бъдат представени. Явно за компенсация на разходката дотам услугата е безплатна.

2. и 3. – за по-лесно: в Транспортна болница. Плащат се общо 36 лева на регистратурата и от там ви насочват към лаборатория, рентген и кожни болести. Желателно е да отидете по-рано и да си освободите деня до обяд, защото пред кабинета за кожни болести винаги има доста хора.

4. Отива се при личния лекар с медицинските свидетелства, за да им сложи изходящ номер.

Не забравяйте, че трябва да имате и двама свидетели, както и поне една шаферка. Техните данни също ще трябва да бъдат записани предварително.

Когато и точка 4 е изпълнена, документите (заедно с актовете за раждане и личните карти) се носят в стая 122 на Община Русе. После – в Обредния дом, където се заплаща таксата. Това е 🙂

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , | 2 коментара

Особености на националното пешеходство

„Чшшшш, ееееей маааа, къде пресичаш, БЕЕЕЕЕ?“
Ежедневие…
„Ами на пешеходна пътека съм!“
Вместо отговор киселякът форсира с мръсна газ и псувни.

Май не познавам нито един човек, който да каже, че спокойно си пресича улиците из нашата мила родина. Ей така, свиркайки си, да стъпи на пътното платно и да премине, разчитайки че няма да бъде сгазен и напсуван. Напротив – когато в България пешеходците пресичат, те тичат, вместо да вървят. Не че няма бавно подвижни, но те явно са оптимисти, които не чувстват страх или притеснение да попаднат под нечии гуми.
За вашата, пък и моята безопасност, ето какво трябва да прави един пешеходец, за да оцелее и да може да предаде мъдростта на деца, внуци и пра-внуци:

1. Задължително да се огледа на всички посоки, включително и нагоре, защото никога не се знае откъде може да дойде заплахата. Ако е абсолютно сигурен, че няма близко намиращи се МПС-та (да речем, към 200%, понеже 100 не са достатъчно), да стъпи внимателно на платното и да се огледа втори път, тъй като пътната обстановка е динамична. Ако и тогава колите са достатъчно далеч, че да каже „Отче наш!“ пет пъти, да притича смело до следващата улица.
2. При зелен светофар да не се засилва урбулешката да пресича, защото за него зелен, ама за колите все още жълто-червен, алоооууу! Тоест, поне 10 секунди след светването на зелената светлина, да се изчакат шофьорите да преминат, пък тогава да се започне пресичането, след задължителното оглеждане.
3. Ако случайно улицата е еднопосочна, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се увери, че няма кола, която се движи в насрещното. Щото, огледаш се наляво, усмихнеш се широко, пък отдясно БААААМ, те отнесъл някой, който не познава добре знаците. Върви обяснявай, че си пресичал на правилното място.
4. В случай на вербален сблъсък с водач на МПС, да не се стига до физически, понеже обикновено в колата има достатъчно много железария, която да послужи за хладно оръжие. Наличието на нисък коефициент на интелигентност + потенциално оръжие, често води до неприятен изход от ситуацията.
5. Ако сте майка с количка, бъдете три пъти по-внимателна, защото с количката заемате по-голяма площ на пътното платно и това изнервя шофьорите, които се затрудняват да ви заобиколят (незнайно защо).
6. След дъжд, да се спазва дистанция от шосето, където е твърде вероятно да има огромни локви с размер на езерото Титикака. Не крещете, ако ви опръска някой! Така следващият задължително ще ви напълни устата като мине през същата локва! Ако случайно водното препятствие е не само широко, но и дълбоко, бъдете разумни и пресечете на по-безопасно място. Ако пък държите все пак да преминете точно оттам, сигнализирайте идващите коли за това смело начинание. Твърде възможно е такава дръзка постъпка да накара водачите на МПС да намалят скоростта. Не защото им е жал, а защото за любопитни и искат да видят дали няма случайно да глътнете вода, пък и да снимат с мобилните си телефони.
7. Не на последно място, пресичайте винаги и само на указаните за това места. Ако изскочите от храсти/ограда/контейнер/гараж вероятността да ви прегазят е твърде голяма. Не дай си Боже шофьорът да е геймър, тогава може да се вживее и да ви гони до дупка за 100 точки.

И ако спазвате гореизброените правила, гарантирам че няма да имате проблеми на пътя. Разхождайте се смело – специалистите твърдят, че ходенето е по-полезно от фитнеса. И все пак, винаги имайте едно наум, направете си застраховка и не разчитайте другите да ви пазят. Нали така казват – „Спасението на давещия се е дело на самия давещ се!“

Posted in Life as it is.. | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

Клиентски бисери – част 3

Днес останах сама в офиса. Тракам си нещо съсредоточено и по едно време влизат две нагласени мадами. „Добър ден, имаме запазен час!“ казва първата, а дружката й стои зад нея и държи някаква голяма чанта. Понеже работя с всякакви хора, ми мина през главата, че за тях „запазен час“ е равно на „среща“. Питам с кого са говорили – с шефа ми. За какво е „срещата“? Цитирам буквално „Болят ни бъбреците!“ Тук примигнах стреснато, защото работата ми е свързана със земеделието, а не с медицината. „Кого по-точно го болят бъбреците?“ Марси. С подозрение ги гледах и двете, тишината – с нож да я режеш. И изведнъж се чува жално мяукане, а от торбата наднича пухкава бяла персийка.

Та така, де… и баничарница сме били, и кебапчийница, и кафене… ветеринарен кабинет обаче е новост. В случая клиентите не бяха клиенти, а просто объркани блондинки, ама им е простено – котето беше разкошно (дано са му излекували бъбреците!)

 

 

 

Posted in Daily shit | Tagged , , , , , , | Вашият коментар