Дамската чанта – поглед отвътре

Винаги съм приемала дамската си чанта като част от ежедневието ми, а не като досаден аксесоар, който тежи, заема място, обърква плановете да излезеш с онези сините обувки с белите камъчета, заради които трябва да вадиш цялата покъщнина от чантата си и да я преместиш в другата. Да, покъщнина. Това е единствената дума, която мога да употребя, за да опиша чантосъдържимото.

Доскоро не се бях замисляла какво нося там. При едно от посещенията ми при невролог, буквално я тръшнах на стола, той издрънча и неврологът подскочи, очилата му хвръкнаха и ме изгледа ужасено. “Момиче – внимателно започна той, – ама как няма да те боли плекситът? Я дай тази чанта, ей тука на кантарчето да я сложа.” И пред любопитния ми поглед, човечецът измери дамската ми чанта и посочи цифрата 4. Четири килограма. Нося ги всеки ден и изобщо не ми правят впечатление. Единствено болката в рамото ми напомня, че нещо не е наред. Той ми каза, че ако искам да съм здрава и права (акцентът е на права), трябва да сменя положението на чантата и съдържанието – преметната по диагонал (спортно), с не повече от 1 килограм вътре. Ама как бе, чичо докторе, килограм? Че то само портмонето ми тежи толкова. В това пространство влизат предмети, които могат да ми помогнат да оцелея, ако маите са познали датата за Края на света. И то да оцелея за месец-два, ако не съм убита от извънземно, радиация или метеорит.

Като излязох от кабинета на моя невролог (викам му вече “моят”, защото ми е спасявал живота два пъти, ама за това – друг път), се замислих и реших да го послушам. Прибрах се у нас, седнах на леглото и изсипах чантата, заедно с прилежащите й джобове. Пред мен се ширна разноцветно поле, а аз трябваше да реша от кое да се лиша: от нокторезачката, от несесерчето с пилички и ножичка или от двата ключодържателя без ключове към тях. Ключодържателите загубиха. Направих инвентаризация и на портмонето, понеже теглото му беше способно да убие човек, ако го ударя по главата. Там се мъдреха: лична карта, шофьорска книжка, дебитна и кредитна карти, визитки на знайни и незнайни люде, аспиринчета в индивидуална опаковка, билети от кино, билети от автобус, билети от Лондонското метро отпреди 7 години… включително и една самотна тиквена семка. От портмонето не махнах нищо, освен старите билети и семката – олекна с около 50-тина грама. Загледах се в изсипаните вещи пред мен – ха, калкулатор, а дори не знаех, че го нося. Оказа се, че е без батерии и го прибрах при ключодържателите. 4 вида червила, от които не ползвах нито едно, пудра (неразопакована), безцветен лак за нокти, камъни и миди от морето, икони, мини-компас, ластици, фиби, диадеми, счупено моливче и химикал без пълнител – моментално бяха премахнати. Останаха най-важните неща и аз с гордост отидох да премеря чантата на кантара, който иначе всява смут в нежната ми душа. Малко над 3.5 килограма. Тоест, пролетното почистване на чантата премахна някакви си смешни 200-300 грама?!? Толкова усилия за нищо? Ядно натъпках всичко, което първоначално махнах и реших никога повече да не губя време и нерви за такива безсмислени начинания.

Година по-късно или в днешни дни, отново се повдигна темата за дамската чанта и какво, по дяволите, носим жените в нея, че тежи толкова. Винаги съм вярвала, че когато се стигне до този въпрос, мога да отговоря логично и да затапя питащия. За целта просто подадох чантата си и подканих приятеля ми да направи инвентаризация. В началото всичко извадено беше логически обосновано – портмоне, два телефона, зарядни, ключове и кърпички. Последвалото ме свари неподготвена дори и мен.

Паста за зъби – туристическа разфасовка. Тук следва кикот. Четка за зъби – сгъваема, розова на цвят. Кикотът преминава в истеричен смях, като човекът ме поглежда от време на време дали няма да кажа “Хей, има скрита камера! Усмихни се!” Обяснявам бавно и внимателно, че никой не е застрахован от парченце спанак, заседнало между предните му зъби и затова е хубаво да си носиш средства за устна хигиена.

Камъче от Перперикон. Мокри кърпички – два вида. Капки за очи с изтекъл срок на годност. Крем за ръце. Крем против изгаряне. Мазило срещу комари. Мазило за след ухапване от комари. Няколко запалки. Парфюм, два вида дезодорант и черешката на тортата – течен сапун. Тук отново съм подканена да дам обяснения – “Не се знае кога ще ми се наложи, но е добре да имам сапун в чантата си, бацили има навсякъде и трябва да се предпазя от салмонела, дифтерит, туберкулоза, хепатит и други известни на човечеството чуми.”

Сгъваемият чадър дори мисля да не го включвам в предметите, които минаха в графа излишни. Случвало се е в чантата ми да има и чифт резервни чорапи, фенерче, тениска, тиксо, ножица, пластмасови прибори. Ама тогава, слава Богу, никой не се е сещал да рови и да цъка с език.

Неусетно стигнахме и до страничното джобче, на което аз викам “аптеката”. Там са скътани лекарства за всичко, което може да ме споходи – алергия, главоболие, гадене, запек, диария, зъбобол, махмурлук, бъбречна криза, гастрит, възпаление на ухото, косопад и депресия. Наясно съм дори, че повечето лекарства не могат да се комбинират помежду си и внимателно съм си мушнала листовките за пациента в едно друго джобче. Толкова пъти съм била в помощ на пострадал приятел, а сега бях обект на подигравка.

И така, стоях си аз, засипана от съдържанието на дамската ми чанта, а чифт очи ме гледаха неразбиращо и някак си усещах, че трябва да кажа нещо в своя защита. Не можех да измисля нищо, защото явно и аз, като милиони други жени по света, натъпквам ненужни предмети в чантата си и после никога не ги изваждам от там. Трупам като хомяк, а после се радвам на находките, ако евентуално се разровя внимателно, за да търся нещо из дебрите на чантата.

Обещах най-тържествено да изваждам това, което няма да ми трябва в рамките на деня и разчистих чантата, в следствие на което рамото ме боли по-малко, честна дума!

И въпреки всичко, сигурна съм, че един ден наведнъж ще имам нужда от онзи спрей срещу комари, течният сапун, противоалергичните таблетки, тениската и чорапите. Тогава… тогава ще ми се иска никога да не съм слушала съветите на мъж за тази изконно женска територия и ще продължа постарому – с покъщнината на рамо.